Web Content Viewer
ActionsОколна среда и природни ресурси
Почви
Преобладаваща част от територията на областта е заета от канелените горски почви, подходящи за отглеждане на тютюн, лозя и овощни насаждения. Широко разпространени са и кафявите горски почви, които са заети от горски масиви и алувиалните и делувиални почви край реките, които са подходящи за зеленчукопроизводство. Най-високите части на планините са заети от планинско-ливадни почви, върху които са развити богати пасища.
Води
Водното богатство на Благоевградска област се формира от двете главни речни артерии Струма и Места и техните многобройни притоци – Благоевградска Бистрица, Лебница, Демяница, Пиринска Бистрица, Струмешница, Белишка река, Глазне, Канина, Туфча и мн. др., от карстови извори в Пирин и Славянка и над 160 циркусни езера в Пирин и Рила. Изключително природно богатство са минералните извори. Над 230 топли и студени минерални извори бликат на територията на областта. Общият им дебит представлява 40% от дебита на минералните извори в страната. Разположени в почти всеки район – Сандански, Марикостиново, “Рупите”, Кресна, Симитли, Благоевград, с. Огняново, гр. Добринище, Разлог – “Катарино”, Баня, Елешница и Якоруда, те са чудесна предпоставка за изграждане на мрежа от модерни лечебно-оздрави телни комплекси и плувни бази, за развитие на туризма като цяло.
Полезни изкопаеми
Многобройни и разнообразни са и откритите полезни изкопаеми на територията на Благоевградска област – гранити и мрамори в Пирин, Славянка и Родопите; гнайси, слюдени шисти и седиментни скали във Влахина и Малешевска планина; антимонови руди в с. Рибново; молибденови в с. Бабяк; железни руди в с. Долен; въглища в с. Ораново – Симитлийския въглищен басейн, при с. Брежани, при с. Сухострел, в долината на р. Канина и край гр. Разлог. Кизелгур има при с. Гърмен, флуорит – край с. Палат, азбест – в с. Коларово, мрамор – край селата Илинденци и Петрово.
Гори
Горският фонд в областта заема 346739 ха (58% от територията и). Делът му е предопределен от преобладаващия планински характер на релефа. Богатството му се формира от иглолистни (предимно от бял и черен бор) и широколистни гори (бук, дъб, топола, кестен и др.) и пасища. Горският фонд се простира на територията на 10 планини – Рила, Пирин, Родопи, Влахина, Малешевска, Осоговска, Беласица, Стъргаш, Славянка и Кожух. Сред тях са обособени два национални парка – “Пирин” и “Рила”, един природен парк – “Беласица”, десет природни резервата – “Баюви дупки – Джинджирица”, “Ореляк”, “Тисата” и “Юлен” в Пирин, “Парангалица” в Югозападна Рила, “Соколата” в Малешевска планина, “Конгура” в Беласица, “Алиботуш” в Славянка, “Тъмната гора” и “Конски дол” в Западни Родопи; 69 природни забележителности и четири защитени местности. Тези територии са характерни с богата флора и фауна и живописен релеф. В тях се срещат редки дървесни и тревни видове. Висшите растения са около 1400 вида, 58 от тях са лечебни, 51 вида са защитени, а 101 са включени в Червената книга на Р. България.
Освен защитените територии в Благоевградска област има 109402 ха гори, обособени като гори със специално предназначение.
Лесистостта на територията на горския фонд е висока (52,6%), което е около 1,7 пъти по-високо от средната за страната. По лесистост областта е на второ място в страната след област Смолян.
Богатата растителност и подходящите климатични условия са предпоставка за изключително богат и разнообразен животински свят – насекоми, влечуги, птици. Те са благоприятни и за развитието на популациите от различни видове дивеч – благородни елени, сърни, диви кози, муфлони, диви свини, мечки, глухари и др.
Управлението на горите в областта, тяхната охрана, проектирането на мероприятията и контролът върху дейностите на горските акционерни дружества, се осъществяват от РУГ и 17 Държавни лесничейства. Териториите на лесничействата са и обект на събиране на билки, диворастящи гъби и горски плодове. В тях се развива и ловен туризъм. Особен интерес за международния ловен туризъм представляват горските територии в землищата на Сатовча, Симитли, Разлог и Места.
Поземлен ресурс
Поземленият ресурс в областта е ограничен. Обработваемата земя заема едва 13,2% от общата и площ, което е само 2% от обработваемата земя на България. Благоприятните климатични условия са предпоставка за отглеждане на много топлолюбиви култури – ориенталски тютюни, ранни зеленчуци, праскови, лозя , фъстъци, сусам и др. В областта са застъпени и традиционни овощни видове, зърнени култури и картофи /в планинските и полупланински райони/.