Областна администрация Благоевград

Географска характеристика

Община Благоевград е най-голямата по население и третата по територия в рамките на област Благоевград (с площ от 621 кв. км). Разположена е в Югозападна България, в най-западната част на Рило-Родопския масив и е съставена от 26 населени места (с общо 74 066 жители – данни от м.12. 2021 г.). Общинският център Благоевград се намира в долината на река Струма, на 360 м надморска височина в непосредствена близост до югозападните склонове на Рила, на главен път Е-79, на 100 км южно от София. Градът отстои на 20 км от границата с Република Македония, на 100 км от границата с Република Гърция и на 250 км от Солун. През града преминава река Благоевградска Бистрица.

Релефът на общината е планински и котловинен, със средна надморска височина 959,8 м. Осемдесет процента от територията й попада в преходно-континенталната климатична област със силно влияние на топъл средиземно морски въздух, нахлуващ по долината на р. Струма, което предопределя сравнително високи средни температури през зимата (+3,4оС). Останалите 20%, разположени на по-голяма надморска височина, имат типично планински климат. Средногодишната температура в общината е +12,4оС, а средната лятна +16,5оС. Средногодишната сума на валежите през 2005 г. е била 590 л/м2, като обикновено максимумът им е през есента, а минимумът – през лятото.

Значителна част от територията е заета от гори, голяма част от които се нуждаят от реконструкция.

Речната мрежа е гъста и се формира главно от малките притоци на р. Струма. Подземните води са общи за Благоевградската котловина и обхващат части от съседните общини – Дупница, Бобошево и Кочериново. При Благоевград подземният отток се подхранва от р. Благоевградска Бистрица.

В общината има 30 топли минерални извори с температура до 550С, чиято вода се използва за лечение на хронични заболявания на периферната нервна система, гинекологични проблеми, ревматизъм и пр.

Населени места и население

В общината има един град и 25 села с общо 74 066 жители (по данни от м.12.2021 г.). За сравнение през 2007 г. общината е имала през 83 079 жители, т.е наблюдава се намаляване на броя жители.

В трудоспособна възраст са били общо 56 908 човека или 68,5% от цялото население. Децата и младежите до 18 г. са 10 963, т.е. 16,21%. От друга страна, според данни от Националния статистически институт през 2021 г. делът на населението на общината над трудоспособна възраст е сравнително нисък – 11 178 жители или 14,4% от общия брой на жителите при 21,58% средно за България.

В началото на 2021 г. Благоевград е имал 67 810 жители, което представлява 91,5% от общия брой на населението. Тази структура е подобна на средната за страната – с висока концентрация на населението на общинския център. Дванадесет от населените места в състава на общината имат под 100 жители и едва 5 от селата са с население над 500 човека.

Броят на ражданията през 2021 г. е бил 8,98‰ при средна стойност за страната 9,2‰, докато смъртността е била 9,42‰ – доста по-ниска от средната за страната (14,7‰). Въпреки това и през 2021 г. естественият прираст е имал отрицателна стойност (-0,52‰).

Транспорт и пътища

Община Благоевград се характеризира с благоприятно географско разположение – близост до столицата и до две международни граници – с Република Македония и с Република Гърция – и развита транспортна инфраструктура. През територията на общината минават европейският транспортен коридор номер 4 (международен път Е-79, по чието трасе ще преминава Автомагистрала „Струма”) от Северозападна Европа към Гърция и жп линията София-Солун-Атина, на 100 км разстояние е и европейският коридор номер 8 по международен път Е-80. По проекта се предвижда и скоростна жп отсечка, която ще улесни още повече връзката с Гърция. Най-близките летища са в София (110 км) и Солун (200 км).

Дължината на четвъртокласната пътна мрежа в общината е 132 км, които се нуждаят от поддръжка и освежаване. Стремежът на администрацията е да се осигурят приоритетно средства за реконструкция и рехабилитация на пътищата, водещи към туристически обекти.

Уличната мрежа в Благоевград е с дължина 134 км, поддържана в сравнително добро състояние чрез изкърпване и освежаване. Новопостроените квартали все още нямат изградени улици. Администрацията е разработила и изпълнява Програма за ремонт и поддържане на уличната мрежа, разработен е и специален проект за квартал „Вароша”, за който ще се търси целево финансиране.

Градската транспортна мрежа на Благоевград обхваща общинския център и пет от съставните села. На разположение са и достатъчен брой таксита. Останалите населени места се обслужват от четири транспортни фирми.

Икономическо развитие

Икономиката на общината е относително разнообразна и добре балансирана, с липса на ярко доминиращи индустриални отрасли. Най-голям принос в произведения обем продукция и брой работни места е сектор промишленост, следван от секторите търговия и транспорт.

Регистрираните и активно работещи фирми в Благоевград в началото на 2004 г. са били около 6 000. От тях около 92,5 % са микро-предприятия с персонал до 10 души, 5,5% имат персонал между 11-50 души и около 2% са с над 50 души персонал. Сферата им на дейност е изключително разнообразна – почти няма икономическа дейност на територията на общината, в която да не е активна поне една фирма. Над 800 от тези фирми работят в индустриалния сектор, а най-много са регистрираните и работещи фирми в сектор търговия.

Туризъм

На територията на общината съществуват благоприятни условия и е създадена базова инфраструктура за развитието на туризма. В последно време са изградени 25 малки семейни хотели с общо 650 легла, които обаче все още са недостатъчни. Най-големият хотел „Езерец” има 100 легла. Липсва компактна мащабна леглова база и друга инфраструктура, която би могла да поеме посетителите на големи прояви (конгреси, конференции и пр.). В града съществува голяма зрителна зала, която се нуждае от допълнителен ремонт, за да бъде използвана.

За улеснение на гостите на града е създаден Туристически информационен и учебен център към Югозападен университет „Неофит Рилски” и Община Благоевград, който предлага услуги и едновременно е място за практическо обучение и стаж на студентите от съответните специалности.

Селско стопанство и гори

Площта на селскостопанската земя в община Благоевград е 288 382 дка. Обработваемите площи са 187 448 дка или почти 2/3 от цялата земеделска земя. Регистрираните земеделски производители през 2007 г. са 236.

Най-голям дял в растениевъдството заемат техническите култури, представлявани от тютюна, следвани от житни култури, зеленчукопроизводство и трайни насаждения. В общината са изградени 4 големи оранжерии, в които се отглеждат пресни зеленчуци и ягоди за прясна консумация. В последните 3 години се отчита чувствително намаление на площите, заети с тютюн (с 52% през 2006 в сравнение с 2004 г.). Добивите от зърнени култури – пшеница, ечемик, царевица – се запазват на почти еднакви равнища през 2004, 2005 и 2006 г.. Това се отнася и за реколтата от грозде.

В общината е развито и животновъдството – главно говедовъдство и овцевъдство. Съществуващата доскоро голяма свинеферма свива своето производство. Фермата за краве мляко, в която са отглеждани до 200 животни, поради изпадане на добиваното в нея мляко във ІІ група, също постепенно ще намали дейността си. Почти всички производители в общината (90-95%) са получили млечни квоти, но те обикновено са дребни стопанства с по няколко животни, които не могат да осигурят добро качество на предаваната продукция. В региона преработени млечни продукти не се произвеждат, а само се изкупува суровина за тях.

Над 40% от територията на общината са заети от гори, които се стопанисват добре. Залесената площ е около 85% от общата из територия; от реконструкция се нуждаят около 25%.

Културно наследство и паметници

Драматичният театър „Никола Вапцаров” в Благоевград е основан през 1919 г. от група самодейци. Театърът разполага със собствена сграда и две зали с 550 места.

Кукленият театър съществува от 1977 г. и изнася представления на сцената на Драматичния театър, на открито, в учебни заведения и т.н.

Камерният оперен театър е единственият в страната професионален музикално-сценичен институт, който работи в областта на малката оперна форма. Съставът представя както оперни спектакли, така и самостоятелни симфонични и образователни концерти.

Историческият музей, създаден през 1952 г., има добре развита структура, помещава се в собствена сграда и разполага с над 116 000 експонати от праисторическата епоха до наши дни и библиотека с над 16 000 тома. Притежание на Художествения отдел са картини на Златю Бояджиев, Владимир Димитров-Майстора и много произведения на античното, средновековното и съвременното изкуство. Освен съществуващия Природонаучен отдел, през 1999 г. към музея се създава и Център по природозащита за Национален парк „Рила”.

За богатството на културния живот на общината допринасят и Художествената галерия на представителството на Съюз на българските художници и няколкото частни галерии в Благоевград.

Регионалната библиотека е най-голямата извънстолична библиотека в Западна България и обслужва целия югозападен регион на страната. Общинската библиотека е разположена в сградата на читалището, а двата университета поддържат свои собствени специализирани библиотеки.

Читалище „Н. Й. Вапцаров” е най-старата културна институция в Благоевград и има над 120-годишна история. То поддържа дейността на многобройни самодейни художествено-творчески състави в различни области на изкуството: китарен и мандолинен оркестър, хор „Ален мак”, средношколски хор и т.н. Притежава собствена материална база, включваща зрителски салон, репетиционни зали и пр. В общината действат още 8 читалища в по-големите населени места.

Известен в региона е Биг бенд-Благоевград, който е постоянен участник в различни музикални и концертни прояви на територията на общината и областта.

Важно място в културния живот на града има Детският комплекс, който осигурява условия за развитие и изява на децата и младите хора във фолклорни оркестри, вокални групи, детски театрални формации, групи за изобразително и приложно изкуство, за журналистика (Детска радиоредакция и детска редакция) и др.

Центърът по изкуствата също е общинска институция, която допринася за опазване на фолклорното наследство и за развитие на дарбите на децата и младите хора в групите за народни и класически танци, балет, изобразително изкуство, пиано и др.

Световноизвестният фолклорен ансамбъл „Пирин” е основан през 1954 година и оттогава досега хорът, оркестърът и танцовият състав са изнесли хиляди концерти в десетки страни по света. Ансамбълът извършва също издирвателска дейност и съхранява и възпроизвежда старинни автентични образци на народното творчество и оказва методическа помощ на аматьорски музикални и танцови формации.

Фолклорен ансамбъл „Бисер” е създаден от Сдружение „Бисер 2000”, което си е поставило за цел да съхрани фолклорната музика, песен и танц, да ги направи популярни и да стимулира тяхното практикуване в традиционния им вид.