Областна администрация Благоевград

ОБЩИНА ХАДЖИДИМОВО

Местоположение

Община Хаджидимово е разположена в Югозападна България, на територията на област Благоевград. На запад общината граничи с община Сандански, на север – с Гоце Делчев и Гърмен, на изток – със Сатовча и на юг общинската граница съвпада с държавната граница на България с Гърция. Територията на общината обхваща най-южната част на източните склонове на Пирин планина, част от планината Славянка, малка част от югозападните склонове на Дъбрашкия рид на Западните Родопи, и част от Гоцеделчевската котловина и долината на р. Места. Разполага със добър природен потенциал и висок биоклиматичен потенциал.

Община Хаджидимово заема площ от 327,8 km2. Населението й наброява 8746 души (2021 г.). Включва 15 населени места – 1 град (Хаджидимово) и 14 села. Центърът на общината – град Хаджидимово, отстои на 115 km от областния център – град Благоевград, на 212 km от столицата – град София, на 161 km от гр. Пазарджик (през Якоруда и Юндола), на 199 km от Пловдив и на 17 km от държавната граница с Република Гърция (ГКПП Илинден).

Икономика

Териториалното разпределение на икономическите дейности е изключително неравномерно. Основните икономически дейности са съсредоточени на територията на гр. Хаджидимово, с. Копривлен, с. Абланица и много малка част в селата Теплен и Беслен. По данни на официалната статистика в производствено-икономическия комплекс на община Хаджидимово най-голямо значение има индустрията (преработваща промишленост и строителство). В индустриалния сектор функционират 26 % от фирмите, реализират се 84 % от произвежданата продукция и 69 % от нетните приходи от продажби и се осигурява 89 % от заетостта в общината.

Основният поминък на селското населението от община Хаджидимово е свързан с тютюнопроизводството. Тютюнопроизводителите в общината са 2200 (пазарни стопанства). Тютюнът е култура, която осигурява най-много доходи на населението в общината и целия регион. Основен отрасъл от животновъдството е говедовъдството.

Туризъм и забележителности

Община Хаджидимово и районът около нея разполага с богат потенциал и неусвоени ресурси за развитие на туризъм. Основна тежест имат природните ресурси. Природата е била щедра в създаването на атрактивни ландшафти и феномени. Повечето са подходящи за развитие на туризъм и отдих. Добра “гарнитура” към възможните форми на алтернативен туризъм (културен, еко-, селски, “по специални интереси” – наблюдения на уникални растителни видове).

Най-голямото туристическо “богатство” на общината са двете планини Славянка и Стъргач, които да скоро бяха малко известни (десетилетия наред планините и техните околности бяха забранена гранична зона). Планината Славянка е най-южната планина в България, известна до 1955 г. под названието Алиботуш, е разположена непосредствено на юг от Пирин, с която се свързва чрез Парилската седловина(1170 м надм.в.). Планина е уникална и непозната за туристите. Уникалността на планината се дължи в изключителна степен на нейното растително богатство. Във флористично отношение тя е най-интересната наша планина. Северните склонове на планината са покрити с буйна, разнообразна и интересна растителност, чийто вегитационен период продължава от края на зимата до кроя на есента. През целия почти 10 месечен период планината представлява истинска цветна градина, което е дало повод на някои естественици да е нарекат – китка планина. Липсата на каквато и да е сериозна човешка намеса (десетилетия наред планината и нейните околности бяха забранена гранична зона) е съхранила тук един от най-неповторимите природни кътове. Неколкостотин вида са цъфтящите растения в планината. Няколко десетки са видовете, които са ендемити - срещат се само в този район. Най-известен е алиботушкият чай. Изключително богат на ендимични и редки видове е Парилският дол, който представлява дълбока ждреловидна долина, във варовикови скали. Рядко в България на едно място има събрани толкова интересни растения, колкото има в тази долина. Планината Стъргач е най-малката и ниска планинска единица от Рило-родопската област. Климатичните и почвените условия са допринесли за формиране на своеобразна, специфична субсредиземноморска флора и фауна. Преобладава храстова растителност, представена от мъждрян, люляк, хвойна, леска келяв габър и др. Има голямо разнообразие на тревиста растителност, тук се среща рядък вид пурпурночервено лале. В местността Павльова падина е най-голямото му находище, съществува и лале с жълт цвят, наричано от местното население “гороцвет”. Голямо значение имат и антропогенните ресурси – изключително богати с висока културно-историческа стойност, но още недостатъчно проучени. Почти всички обекти, представени в раздел “културно-историческо наследство”, биха могли да се вплетат в туристическо предлагане.